Какво са 20 години

Колко много са двайсет години
за остатък от моя живот?!
Да пораснеш ти - втори мой, сине
и да знаеш да виеш гнездо,
и морето как се разлива
в дън душа, за любов зажадняла.
Днес си малък. Вълни от молива
се разливат в покривката бяла...

Колко малко са двайсет години -
скъпи перли на моята младост.
В тях отгледах те - първи мой, сине.
Ти бе първата майчина радост.
Да летиш от гнездо се научи...
Не море, прелетя океани...
Но от теб да дочакам и внуче
днес е моето скромно желание.
Ето, вече си имаш любима,
а аз вярвам във твойта любов...

Ах, какво са двайсет години?!
Синовете на моя живот!

Не съм ли вече твоя?!

Не съм ли вече твоя пред света?!
Доволно грешен свят, за да ни съди?
Отдавна и интриги не плетат,
суровият им делник ги пропъди.

В детето ни, не сме ли вече женени?
Нали зове теб "тате", а мен "мамо"?
Не сме ли ние в неговите вени,
не е ли то дете, дете на двама ни?

Не лягаме ли в общото легло,
не е ли покрива един, един и хляба
и не една ли е горката ни любов,
и кредита, и мъничкото радост...

Не искам да заставаш на колене,
не искам дълго репетираните думи.
Пред Бога искам да повикаш мене,
за да не съм една от всички блудни.

Романтика недей да търсиш в дните,
достойната за този миг, съдба.
А простичко и кратко ме попитай
и аз ще ти отвърна просто - ДА!

Мечта

Мечтаех за полянка с маргаритки,
за дом, отпред със цъфнали цветя,
за две очички малки, любопитни -
най-свидните очички на света.

И беше тя най-смелата мечта,
но днес детенце по тревата тича
след топката в лехата със цветя...
Навярно Господ много ме обича!

Сега мечтая да го видя мъж
преди последната частица време
от мене да измие кротък дъжд
и Бог последния ми дъх отнеме.

Мечтата, всъщност беше и молитва,
изтръгната от търсеща душа.
Мечтаех си, дори не те попитах...
Но вече зная, ти какво мечта.

Роден за обич

Родила съм те, сине, на света
със болка, за любов съм те родила.
Едно от най-красивите цветя
за тебе да разцъфне, като свила.

Със нежност цял живот да те дарява
и да ти гука в тебе загорчи ли.
Приятелите да те изоставят,
до тебе да остане тя, за сила.

И малки пиленца да ти роди.
В дома ти, смях от радост да ечи.
Да скачат те по твоите гърди.
Щастливи да са бащини очи.

За обич, сине, аз съм те родила.
Възпитах те и ти така да любиш.
Цвете си избра. Но най-красивото.
Пази го сине, да не го изгубиш!

Друг казва до кога ще живееш

Там, на тъмния бряг свечерени
чакат лодки свой пътник, с лодкаря
да запали с дъха си фенера,
да отплават натам към безкрая...

Аз вървя край морето понякога
и така ми се иска да скоча.
Знам, ръка ще протегне лодкаря
и с фенерчето пътя ще сочи.

Но се сепвам от мисъл такава,
че съм нужна. И друга ръка,
някой в този миг с обич подава
и ме дръпва далеч от брега

и от мислите черни и грозни,
и ми шепне " Докато си жив,
дотогава е всичко възможно.
Над земята светът е красив.

Твойта лодка е там, в твоя час.
Никой няма да седне във нея -
нито той, нито тя, нито аз...
Казва Друг докога ще живееш.

А когато часът ти удари
и Бог гръмне за тебе със "Стига"
дано този миг теб да завари
записан в добрата Му книга.

И тогава спокоен тръгни
сред безбройните други фенери.
Ще отвори Бог свойте врати
И любовта Му ще те намери. "

Думите мълчание

Накажи ме с обич, с думи бели,
думите, с които ще се любим,
шепота на нежната постеля,
глъхнещи в екстаза ни безумен...

Накажи ме с думите на прошка -
живи въглени за съвестта.
На ревера ще ги нося като брошка,
да не ги забравям до смъртта...

Даже с думи казани във гняв,
накажи ме с думи в ярост дива.
Аз мога да ги преобърна в смях
и вечерта ни пак ще е красива...

Накажи ме с думи на раздяла.
Зная, че ще плача, ще тъжа.
Но, когато се почувствам цяла,
силна, пак напред ще продължа.

Но никога недей да ме наказваш
със думи от пустинни разстояния.
Няма по-убийствено и страшно
от думите, заместени с мълчание!

Стихове подходящи за любов

Щом стихът не е спорен
със лют червен пипер,
тогава да си поговорим
за черния хайвер,
засукани спагети,
шампанско и гурме,
пекарната "Марети"
бейкроузи де пече...
А лютеница селска
си ходи със ракийка,
със топъл хляб, омесен 
с мерак от баба Сийка.
Изплела си жилетка
и за мъжа-чорапи. 
Тя знае сложни плетки
и за модерни шапки.
Но, край, за нея стига!
Че е наред дантелата,
"сърнешкото месце" -
мацето в постелята
с гореща гръд, сърце...
Тъй харно ли е Ринго?
Дори почти долавям
хихикането "Бинго!
Та аз съм много палав!"
А лютеница лапа
само Бай ти Ганя
заврял глава в долапа,
като свиня в копаня..
А вий вино разлейте...
Нататък е излишно.
Любов във изобилие
куплети ще изписват...