Колко много са двайсет години
за остатък от моя живот?!
Да пораснеш ти - втори мой, сине
и да знаеш да виеш гнездо,
и морето как се разлива
в дън душа, за любов зажадняла.
Днес си малък. Вълни от молива
се разливат в покривката бяла...
Колко малко са двайсет години -
скъпи перли на моята младост.
В тях отгледах те - първи мой, сине.
Ти бе първата майчина радост.
Да летиш от гнездо се научи...
Не море, прелетя океани...
Но от теб да дочакам и внуче
днес е моето скромно желание.
Ето, вече си имаш любима,
а аз вярвам във твойта любов...
Ах, какво са двайсет години?!
Синовете на моя живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар