Накажи ме с обич, с думи бели,
думите, с които ще се любим,
шепота на нежната постеля,
глъхнещи в екстаза ни безумен...
Накажи ме с думите на прошка -
живи въглени за съвестта.
На ревера ще ги нося като брошка,
да не ги забравям до смъртта...
Даже с думи казани във гняв,
накажи ме с думи в ярост дива.
Аз мога да ги преобърна в смях
и вечерта ни пак ще е красива...
Накажи ме с думи на раздяла.
Зная, че ще плача, ще тъжа.
Но, когато се почувствам цяла,
силна, пак напред ще продължа.
Но никога недей да ме наказваш
със думи от пустинни разстояния.
Няма по-убийствено и страшно
от думите, заместени с мълчание!
Няма коментари:
Публикуване на коментар