Не съм ли вече твоя?!

Не съм ли вече твоя пред света?!
Доволно грешен свят, за да ни съди?
Отдавна и интриги не плетат,
суровият им делник ги пропъди.

В детето ни, не сме ли вече женени?
Нали зове теб "тате", а мен "мамо"?
Не сме ли ние в неговите вени,
не е ли то дете, дете на двама ни?

Не лягаме ли в общото легло,
не е ли покрива един, един и хляба
и не една ли е горката ни любов,
и кредита, и мъничкото радост...

Не искам да заставаш на колене,
не искам дълго репетираните думи.
Пред Бога искам да повикаш мене,
за да не съм една от всички блудни.

Романтика недей да търсиш в дните,
достойната за този миг, съдба.
А простичко и кратко ме попитай
и аз ще ти отвърна просто - ДА!