Само в моя малък свят

Аз вървя през студения град
в черно шалче от мисли потънала -
колко много душите болят
във приятелства щом са се лъгали.

Прекосявам безлюден площад,
а прозорците спускат пердета.
Във сумрака, примрели от глад
бягат гладните сенки на  псета.

Търсиш обич, но нея я няма
сред човешките завист и злоба.
Те не слагат на масата хляба,
нито носят дървата за огъня...

Влизам вкъщи и на закачалка
хвърлям шала със мислите черни,
а ръчичка протяга се малка
и потъвам в очичките верни...

И забравям, че съм наранена.
У дома съм при мойте Слънца.
Аз за тях съм им цяла Вселена.
Те за мене са всичко в света.

И запява пак славей в душата
зад вратата ми здраво заключена.
Злите, там, са далеч в тъмнината -
черни сенки на виещи кучета.