Едно прозорче свети тази вечер.
Но тук. Там, в миналото ни е тъмно.
До него, от безкрайност по-далече
е пътят, и минава през отвъдното.
Назад летя по пътища неведоми
и крадешком в прозорчето надничам.
А там сме - ти, детето, аз, наведени,
смирено за молитва коленичали.
И виждам друга аз да шета в кухнята -
да меси хляб, да готви гозби коледни,
а после в детското гласче се вслушах
за щедростта на Бога как се моли...
Побързах да си тръгна. Загорча ми.
Прозорчето угасна изведнъж.
Аз пак прекрачих тези разстояния,
и пак съм тук, при втория си мъж.
От миналото - плевели високи
сърцето ми одраскаха с бодили.
Следите ми от кръв са черни локви,
но в спомените свидни, няма милост...
В домът ти днес прозорчето пак свети,
но ти си сам, там, някъде отвъд.
А аз оставам, за да плащам греховете
към теб, във днешното, ми аз, във плът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар