Как си представям нашата стая?
В леглото - дантелена пряспа,
а до прозореца скрина потаен
с бельото на нашите ласки.
И там върху него царски се вие
с хурчица спомен преде тя
бяла прекрасна, дар - орхидея
наднича навън през пердето.
А над леглото в царствена поза
гледа Мадам Помпадур
в рокля богата в пепелно розово...
Две рози за абажур...
И гардеробът - пълен със спомени -
обиколил е света.
И затова той е толкоз огромен -
побира се целия свят.
Как си педставям нашата стая?
Разказвах, но спускам завеси.
Нататък е свято, нататък е раят,
нататък е обич и песен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар