Понякога съм листче на мимоза.
Не ме докосвай ти със груби пръсти.
Листенцата ще свивам...ще умра...
И другата душа, душа на роза
подобно щит около мене ще възкръсне.
А, знаеш, тя показва и бодли,
с които може да се отбранява,
когато някой, ей така я нарани.
Макар и от любов, ще те боли
и после свойте белези оставя.
Затуй, недей посяга към цветята.
Бъди ми слънцето, дъжда и вятъра,
навяващ върху мене нежни пръски.
Но никога недей да бъдеш буря
с онези груби и порочни пръсти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар